В тийнейджърските си и ранните младежки години обичах да чета „женски” списания. Тогава не съществуваха толкова много, така както е сега. Ограничавах се с „жълтарските” и лъскавки списания, в които основно се пишеше за американски филмови и музикални звезди. Възхищението ми към тези образи беше огромно.
После започнах да пораствам, да изграждам интереси към теми, които не присъстваха в „женските” списания и предавания и те излязоха безболезнено от живота ми. Спрях да се сравнявам с идеалните образи, критериите за женска красота се затвориха в хубавите ми приятелки, в собственото ми отражение в огледалото, в това, което си представях като четях книги. Започнах да се влюбвам в присъствието и излъчването на хората.
Но светът трябва да се възприема в своята цялост, доколкото това е възможно. Наскоро идеалните женски образи започнаха да се завръщат в живота ми. Пуснах ги с голямо любопитство, започнах да ги „изследвам”, но установих, че отношението ми няма нищо общо с предишното ми възхищение. Забелязах, че българката в категорията „успяла жена” заема значително място в луксозните списания и магазинни предавания. Не мисля, че е лошо. Дори се радвам, че в България се изгражда публичен свят, който се отразява от медиите. Това, което ми направи впечатление, обаче е, че повечето жени, които дават интервюта или са обект на публикации, са... еднакви. Имам чувството, че са се мултипилицирали и са проникнали навсякъде. Трудно различавам дамите една от друга – като послания, излъчване, дори житейски истории.
Те имат успешна кариера. Често са на високи мениджърски позиции в големи фирми още преди да са навършили 35. Автобиографиите им са впечатляващи – високо образовани, получили квалификации в чужбина, работещи в престижни компании. Но възниква въпросът кога са се професионализирали, кога са придобили управленски и житейски опит. Прави впечатление, че от самото начало на професионалния си път, те са на ключови позиции. Мисля си, че истинската история трябва да започне от там как си се превърнал в професионалист, от пътя, който си извървял, с какво допринасяш за своята област, а после с йерархичното кариерно развитие
Те имат необходимия изказ. Винаги отговарят правилно, контролират емоциите си. Подготвени са да застанат пред камерата и да дадат точно отговора, който искаме да чуем. Те са позитивни, умерени и контролирани. Те се чувстват уютно като медийни фигури. Животът извън работата е всъщност атрактивната част и той е по-подходящият за публичните изяви. Те са почитателки на здравословния начин на живот. Но кариерата не им дава възможност да го следват стриктно. Те обичат спорта. Всички обичат спорта! Но нямат време да спортуват. Твърде заети са в работата.
Детето е чудесен аксесоар към съвършения живот. Майчинството е най-голямото щастие. Разказват се сълзливи истории за бебета, снимат се с децата си, гордеят се публично с тях. Но никога нямат време за децата и винаги страдат от чувство за вина по този повод. Със съвършения съпруг положението е подобно – той е силен, уравновесен и винаги подкрепя жена си. Жалко, че и за него няма време. А, да. Има и случаи, когато няма семейство. Но това също добре приляга на отдадената на кариерата си жена.
Домът изглежда така, че си заслужава да бъде сниман и показван като пример за съвършен интериор. Те имат отличен вкус за обзавеждане, за обличане, за държание. Почивките са на екзотични места, ресторантите са скъпи, храната е суши, процедурите – спа, музиката – джаз. Шопингът е чудесна терапия за напрегнатото ежедневие на заетата жена. Но да не забравяме да подчертаем все пак, че нямат време за изброените по-горе дейности.
Много е важно показният живот да бъде гарниран с претенцията, че те всъщност са едни обикновени хора.
Скъпи дами, щом като хората ви харесват и искат да ви виждат по медиите, значи не съм представителна извадка на вашата аудитория. Но аз отчаяно имам нужда от „успяла” жена, която да ме вдъхнови и да ме научи на нещо. Стереотипните ви образи ме отегчават безумно и се радвам на всяка жена, която ме възхищава със стойността на това, което прави със своя живот. Нищо, че попада извън лесния медиен модел.
После започнах да пораствам, да изграждам интереси към теми, които не присъстваха в „женските” списания и предавания и те излязоха безболезнено от живота ми. Спрях да се сравнявам с идеалните образи, критериите за женска красота се затвориха в хубавите ми приятелки, в собственото ми отражение в огледалото, в това, което си представях като четях книги. Започнах да се влюбвам в присъствието и излъчването на хората.
Но светът трябва да се възприема в своята цялост, доколкото това е възможно. Наскоро идеалните женски образи започнаха да се завръщат в живота ми. Пуснах ги с голямо любопитство, започнах да ги „изследвам”, но установих, че отношението ми няма нищо общо с предишното ми възхищение. Забелязах, че българката в категорията „успяла жена” заема значително място в луксозните списания и магазинни предавания. Не мисля, че е лошо. Дори се радвам, че в България се изгражда публичен свят, който се отразява от медиите. Това, което ми направи впечатление, обаче е, че повечето жени, които дават интервюта или са обект на публикации, са... еднакви. Имам чувството, че са се мултипилицирали и са проникнали навсякъде. Трудно различавам дамите една от друга – като послания, излъчване, дори житейски истории.
Те имат успешна кариера. Често са на високи мениджърски позиции в големи фирми още преди да са навършили 35. Автобиографиите им са впечатляващи – високо образовани, получили квалификации в чужбина, работещи в престижни компании. Но възниква въпросът кога са се професионализирали, кога са придобили управленски и житейски опит. Прави впечатление, че от самото начало на професионалния си път, те са на ключови позиции. Мисля си, че истинската история трябва да започне от там как си се превърнал в професионалист, от пътя, който си извървял, с какво допринасяш за своята област, а после с йерархичното кариерно развитие
Те имат необходимия изказ. Винаги отговарят правилно, контролират емоциите си. Подготвени са да застанат пред камерата и да дадат точно отговора, който искаме да чуем. Те са позитивни, умерени и контролирани. Те се чувстват уютно като медийни фигури. Животът извън работата е всъщност атрактивната част и той е по-подходящият за публичните изяви. Те са почитателки на здравословния начин на живот. Но кариерата не им дава възможност да го следват стриктно. Те обичат спорта. Всички обичат спорта! Но нямат време да спортуват. Твърде заети са в работата.
Детето е чудесен аксесоар към съвършения живот. Майчинството е най-голямото щастие. Разказват се сълзливи истории за бебета, снимат се с децата си, гордеят се публично с тях. Но никога нямат време за децата и винаги страдат от чувство за вина по този повод. Със съвършения съпруг положението е подобно – той е силен, уравновесен и винаги подкрепя жена си. Жалко, че и за него няма време. А, да. Има и случаи, когато няма семейство. Но това също добре приляга на отдадената на кариерата си жена.
Домът изглежда така, че си заслужава да бъде сниман и показван като пример за съвършен интериор. Те имат отличен вкус за обзавеждане, за обличане, за държание. Почивките са на екзотични места, ресторантите са скъпи, храната е суши, процедурите – спа, музиката – джаз. Шопингът е чудесна терапия за напрегнатото ежедневие на заетата жена. Но да не забравяме да подчертаем все пак, че нямат време за изброените по-горе дейности.
Много е важно показният живот да бъде гарниран с претенцията, че те всъщност са едни обикновени хора.
Скъпи дами, щом като хората ви харесват и искат да ви виждат по медиите, значи не съм представителна извадка на вашата аудитория. Но аз отчаяно имам нужда от „успяла” жена, която да ме вдъхнови и да ме научи на нещо. Стереотипните ви образи ме отегчават безумно и се радвам на всяка жена, която ме възхищава със стойността на това, което прави със своя живот. Нищо, че попада извън лесния медиен модел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар