Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни

Преди малко започнах да си архивирам файловете. Осъзнах, че съм натрупала ужасно много информация, излишни спомени отвсякъде, откъдето съм минала. Веднага разбрах, че повечето неща отдавна не са актуални. Позачетох се все пак и открих няколко, които си заслужават. Намерих един популярен текст - сигурна съм, че е известен на всички вас. Винаги обаче се вълнувам като го чета и постоянно осъзнавам как никога не последвах препоръките. Може би е време... Публикувам текста тук не защото е нещо ново, а защото съм убедена в истинноста му, харесва ми и мисля, че ще ни дойде добре на всички да го прочетем поне още веднъж.


Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия –
толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Нищо интересно

Създадох си блог, но като знам колко трудно се вдъхновявам, не знам какво ще пиша. Днес си взехме куче - гонче. Винаги сме искали куче, немска овчарка, и като всяко нещо, което много си искал, получаваш нещо подобно, ама не съвсем това, което си си представял. Казва се Бърта. Подариха ни я. Обичайната история - някой много иска куче, дори го заобичва, но се оказва, че няма къде да го гледа. Така неочаквано семейството се увеличи с още един член. Котките никак не са щастливи, но ако не намерят начин, да заживеят заедно с това добродушно и поспаливо пале, няма да им е лесно като порасне. Обожавам кучета, към котките не изпитвам нищо.

Добре, че Бърта внесе чар в днешния ден. Мисля... Все още не мога да се примиря с това, че Зелените не успяха. Каква е причината? Какво ще става? Не знам... Надявам се да не изчезнат от живота ни. Как ще управлява новото правителство? Интересните времена не са ни задминали.

Няколко причини да гласуваме за „Зелените”, Тома Биков, 04.07.2009 г, в. Гласове

Малко повече от година след като се учредиха като партия на „Зелените” предстои да се явят на избори за Народно събрание. Вероятно данните на социологическите агенции, които показват, че влизането на тази партия в следващия парламент не са никак големи ще обезсърчат не малко симпатизиращи на „зелената” идея в българския й вариант, да гласуват за нейните най-автентични представители. Дълго налаганата теза, че ако гласуваш за партия, която няма да премине четири процентовата бариера, непременно губиш гласа си и го подаряваш на някоя от големите партии, със сигурност ще пренасочи не малко „зелени” гласове към същите тези по-големи партии. По този повод е добре да се кажат няколко думи за това, къде ще отидат евентуалните „зелени” гласове, ако партия „Зелените” не успее да прескочи бариерата за влизане в парламента.

1. Освен четири процентовата бариера съществува още една бариера и тя е от един процент. Всички партии, които преминат един процент на парламентарните избори имат право на държавна субсидия, като всеки спечелен глас ще се равнява на два процента от минималната работна заплата. Имайки предвид, че „Зелените” са единствената партия в България, която няма обръчи от фирми около себе си, тези пари ще и помогнат да продължат по-успешно гражданското си участие в политиката дори и да не влезе в парламента. Освен това за следващите избори „Зелените” ще могат да се явят много по-организирани и основната им задача да не бъде събирането на пари за плащане на депозита от 50 000 лв. за участие в изборите.

2. Ако гласувате за „Зелените” и те не влязат в парламента, гласът ви по всяка вероятност ще отиде при най-голямата партия в парламента. Тази партия вероятно ще бъде ГЕРБ, така че ако сте решили да подкрепите ГЕРБ или „Синята коалиция” само и само, за да не управляват БСП и ДПС можете да гласувате и за „Зелените”.

3. Ако сте решили да не гласувате, тъй като не виждате смислен избор пред себе си, гласувайте за „Зелените” най-малкото, за да увеличите избирателната активност и да лишите партии като РЗС и ЛИДЕР от участие в парламента.
Това са някои от чисто практичните основания да гласувате за „Зелените”. Политическите причини да подкрепите този социален експеримент обаче са далеч по-съществени от това къде ще отиде гласът ви.
На този етап „Зелените” са повече експеримент за пряко гражданско участие в политиката отколкото реален политически проект. За разлика от европейските зелени, българските са натоварени с много по-широка мисия в обществено – политическия живот. Опитът им да защитят българската природа е и реално действие срещу корупцията, което не е подчинено на обслужване на определен олигархичен интерес, който иска да надделее над друг, а е автентична гражданска активност. „Зелените” се отличават от всички останали партии с липсата на макиавелистки подход в политиката и ако днес това изглежда като техен недостатък, то утре това би могло да се превърне тяхното най-голямо преимущество за спечелването на по-широка политическа подкрепа. Фактът, че въпреки малките си шансове да влязат самостоятелно в парламента, „Зелените” отказаха да влязат в колаборация с някоя от партиите на олигархията, говори за гражданската им честност и искреното споделяне на демократичните принципи. Това е гаранция, че политическата визия на тази партия стига много по-далеч от политическото оцеляване и влизането в 41 – ото Народно събрание.

Самостоятелното участие на „Зелените” е директен отказ да участват в каквито и да било схеми и успешен опит да се разграничат от онези, с които се свързва уродливият български преход. Мисията на „Зелените” е много по-съществена от дебата „за” и „против” атомната енергетика и възобновяемите източници на енергия. Мисията на „Зелените” е да наложат истински европейски дебат за гражданското участие в политиката. С нашите гласове, налагането на този дебат ще получи шанс за развитие.

И накрая – фактът, че без да проверят предварително листите си за бивши сътрудници на ДС, „Зелените” не излъчиха за кандидат-депутат нито едно бившо ченге е доказателство за тяхната автентичност.

Всичко това заслужава подкрепа!

Моят глас за Зелените

Последните няколко седмици се случи така, че попаднах при Зелените. Беше много интересно и различно преживяване.

Тези от вас, които ме познават, знаят добре, че не се занимавам с граждански инициативи и че борбата за каузи не подхожда на живота ми. Още повече, може би заради професията ми, някак улавям веднага фалша на добре шлифованите фрази на публичните личности, които се борят за някаква кауза – идеалните цели винаги стоят добре в CV-тата на известните хора. Спестявам това лицемерие в живота си и живея така, както смятам за правилно. Мисля си, че обвързването с каузи трябва да е лично преживяно, да е директно свързано с теб самия и да няма преходност.

В живота си обаче, имам някакви правила, които си се оказаха „зелени”. Нека да уточня – не ходя по планини, не карам колело, не спя в палатки, не спортувам, така че хората, които очакват да прочетат тук за привързаността ми към дивата природа, ще останат разочаровани. Аз изповядвам градската култура. Смятам обаче че окултуреността на града трябва да е съобразена с чистота, простор, спокойствие и удобство. Това, което аз правя не е много: изхвърлям отпадъците разделно, пътувам с градски транспорт, пазарувам обикновена храна, която не изисква ресурс за превоз, внос и т.н., не слагам често месо на масата, ползвам предмети „втора употреба”, рядко принтирам, сменила съм си електрическите крушки с енергоспестяващи, избягвам купуването на PVC продукти, обзавеждам къщата си основно с дърво и метал, не позволявам трупане на плюшени и пластмасови играчки, ненавиждам купуване на вещи, които за много кратко време се превръщат в отпадък. Това, което правя, макар и немного, е моя лична убеденост и принос към съхраняване на планетата.

„Зелените” правят всичко това плюс подкрепата за живата природа, само че го изнасят на друго ниво, търсят приобщаването и превръщането на екологичните въпроси и гражданските каузи в национална политика. Политическата комуникация е изключително сложен процес, свързан с пари, зависимости, комбинации и компромиси. Зелените все още не могат да го правят, все още вярват в истинността на мисията си, за което си плащат с огромната трудност да влязат в парламента. Чудя се дали да им пожелая да си останат такива или да се променят според правилата на играта. Да оцелееш след сблъсъка с богатството на големите партии и корпорации, след пренебрежителното отношение на политиците, след отказа на медиите да те отразяват, защото не плащаш и след разнородни, популистки, често жалки политически послания, е истинско предизвикателство, за което се иска твърда мотивация и дългосрочна отдаденост.

Нека като посегнем към бюлетината на Зелените, не ни спира това, че са малка партия, че шансовете им да влязат в парламента не са големи, че са млади и неопитни, а да им дадем шанс като си припомним, че са обвързали личния си живот с каузи, които ще защитават и като политици, че имущественият ценз на богатите и спонсорирани партии не трябва да е безсрочният им пропуск за парламента, че някой трябва да даде знак, че възобновяемите ресурси на природата е време да почнат да се ползват.

За първи път от много години има алтернатива и ако я пропилеем сега, ако не им дадем кураж да продължат и за следващите избори, то има реална опасност промяната никога да не ни се случи, такава, каквато си я представяме.

Журналистика за продан, в. Дневник, 30 юни 2009

Текстът е писан от Светлана Божилова

Медийното поведение в предизборен период лежи в основата на информирания избор на гражданите, без който демократичните процеси са невъзможни. Затова този период е обект на специална защита от страна на европейските институции и националните регулаторни органи.

По време на предизборни кампании изискванията за плурализъм, равнопоставеност и честност са еднакви за обществените и частните медии. Националните регулаторни органи на страните от Европейския съюз провеждат специализирано наблюдение за спазване на тези принципи.

За съжаление у нас това целенасочено се забравя. В избирателните закони съществува регламент, фокусиран към обществените (държавни като издръжка) медии, и има няколко общи формулировки за платен достъп до медиите, съпроводени с общи принципи от Закона за радиото и телевизията.

Няма предвидени правни инструменти за ефективен надзор и спазване на принципите за плурализъм, равнопоставеност и балансираност в представянето на различните политически виждания. ЦИК няма ресурси и компетентност за наблюдение, тя реагира само по сигнали. А Съветът за електронни медии е извън регулацията, сякаш е в безвремие.

През 1999 г. България подписа препоръката на Съвета на Европа за медийно поведение в предизборен период и пое ангажимент да пренесе стандартите в регулаторната си рамка. Почти 10 години промените в Закона за радиото и телевизията следват моментни корпоративно-политически интереси. В закона за избиране на народни представители принципите на равнопоставеност и плурализъм се свеждат до изискването медиите да прилагат единни финансови тарифи.

В препоръката на Съвета на Европа се говори за праг на излъчваната политическа реклама, като се изисква от програмите на радио- и телевизионните оператори балансираност и плурализъм във всички журналистически предавания. Да не говорим, че в поредица от документи за обществените медии е записано, че дебатът е основна форма за социален плурализъм и защита на малцинствените мнения.

У нас той не само е рядка птица, но в предизборния период с помощта на постановление на Министерския съвет става платен. Нищо че БНР и БНТ се издържат от данъкоплатците чрез държавния бюджет, а в парламента има постоянно действаща комисия по медии и гражданско общество.

Най-парадоксалното е, че медиите превърнаха в платено време голяма част от политическия живот. Цените на политическата реклама в някои от тях (регионални и местни) са по-високи от търговските. В техните тарифи дори е изписана цената според журналистическите жанрове - за платено интервю, платен репортаж, дори платен очерк.

Тарифите са по-високи за платените журналистически форми, отколкото за рекламни клипове. Има сигнали, че редица медии буквално изваждат важни за цялата общност събития в платени форми. Медиите включват в свои рейтингови предавания платени интервюта и дебати, без те да са обозначени като платена форма.

Парадоксалното е, че в последните години изборната активност е подчертано ниска, а медиите, вместо да представят възможни алтернативи, възпроизвеждат предимно политическото статукво. В България се оказва, че медийната демокрация струва скъпо. Във Франция и Германия платената политическа реклама е сведена до минимум и се залага на обществената мисия на медиите, на способността им да спазват професионални принципи и саморегулация.

Ако под платена реклама в Европа най-вече се разбират политическите клипове и информации за предизборни събития, в България се продава журналистика. Както казват студентите от партия "Зелените": "Който има пари, купува, който няма - не купува." Регулаторната рамка (ако въобще може да се говори за такава) възпроизвежда политическото статукво, осигурява медиен комфорт за партиите с пари и власт, а гражданското общество се самоорганизира чрез социални интернет мрежи.

Защо у нас не е поставена бариера за купуване на рекламно време? Спазва ли се условието за недискриминиращо политическо представителство, базирано на прозрачни критерии, различни от търговските? Оставям на вас отговорите на тези въпроси. Национален оператор е записал в своите правила, че възможност за участие в конкретно журналистическо предаване се дава само на парламентарно представени политически партии. В България се купуват не само гласове, но и достъп до публичност, така че възможността за промяна да бъде изтрита от хоризонта. И за съжаление медиите също носят отговорност за това.


*Авторът е преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Кл. Охридски" и бивш член на медийния регулатор.

Just a beginning

Having some wine, looking at the rain, feeling the freshness… Stop the clichés. I am thinking what Bulgaria is facing with in the next four years. Some awkward trials to start sharing my life.