Последните няколко седмици се случи така, че попаднах при Зелените. Беше много интересно и различно преживяване.
Тези от вас, които ме познават, знаят добре, че не се занимавам с граждански инициативи и че борбата за каузи не подхожда на живота ми. Още повече, може би заради професията ми, някак улавям веднага фалша на добре шлифованите фрази на публичните личности, които се борят за някаква кауза – идеалните цели винаги стоят добре в CV-тата на известните хора. Спестявам това лицемерие в живота си и живея така, както смятам за правилно. Мисля си, че обвързването с каузи трябва да е лично преживяно, да е директно свързано с теб самия и да няма преходност.
В живота си обаче, имам някакви правила, които си се оказаха „зелени”. Нека да уточня – не ходя по планини, не карам колело, не спя в палатки, не спортувам, така че хората, които очакват да прочетат тук за привързаността ми към дивата природа, ще останат разочаровани. Аз изповядвам градската култура. Смятам обаче че окултуреността на града трябва да е съобразена с чистота, простор, спокойствие и удобство. Това, което аз правя не е много: изхвърлям отпадъците разделно, пътувам с градски транспорт, пазарувам обикновена храна, която не изисква ресурс за превоз, внос и т.н., не слагам често месо на масата, ползвам предмети „втора употреба”, рядко принтирам, сменила съм си електрическите крушки с енергоспестяващи, избягвам купуването на PVC продукти, обзавеждам къщата си основно с дърво и метал, не позволявам трупане на плюшени и пластмасови играчки, ненавиждам купуване на вещи, които за много кратко време се превръщат в отпадък. Това, което правя, макар и немного, е моя лична убеденост и принос към съхраняване на планетата.
„Зелените” правят всичко това плюс подкрепата за живата природа, само че го изнасят на друго ниво, търсят приобщаването и превръщането на екологичните въпроси и гражданските каузи в национална политика. Политическата комуникация е изключително сложен процес, свързан с пари, зависимости, комбинации и компромиси. Зелените все още не могат да го правят, все още вярват в истинността на мисията си, за което си плащат с огромната трудност да влязат в парламента. Чудя се дали да им пожелая да си останат такива или да се променят според правилата на играта. Да оцелееш след сблъсъка с богатството на големите партии и корпорации, след пренебрежителното отношение на политиците, след отказа на медиите да те отразяват, защото не плащаш и след разнородни, популистки, често жалки политически послания, е истинско предизвикателство, за което се иска твърда мотивация и дългосрочна отдаденост.
Нека като посегнем към бюлетината на Зелените, не ни спира това, че са малка партия, че шансовете им да влязат в парламента не са големи, че са млади и неопитни, а да им дадем шанс като си припомним, че са обвързали личния си живот с каузи, които ще защитават и като политици, че имущественият ценз на богатите и спонсорирани партии не трябва да е безсрочният им пропуск за парламента, че някой трябва да даде знак, че възобновяемите ресурси на природата е време да почнат да се ползват.
За първи път от много години има алтернатива и ако я пропилеем сега, ако не им дадем кураж да продължат и за следващите избори, то има реална опасност промяната никога да не ни се случи, такава, каквато си я представяме.
Тези от вас, които ме познават, знаят добре, че не се занимавам с граждански инициативи и че борбата за каузи не подхожда на живота ми. Още повече, може би заради професията ми, някак улавям веднага фалша на добре шлифованите фрази на публичните личности, които се борят за някаква кауза – идеалните цели винаги стоят добре в CV-тата на известните хора. Спестявам това лицемерие в живота си и живея така, както смятам за правилно. Мисля си, че обвързването с каузи трябва да е лично преживяно, да е директно свързано с теб самия и да няма преходност.
В живота си обаче, имам някакви правила, които си се оказаха „зелени”. Нека да уточня – не ходя по планини, не карам колело, не спя в палатки, не спортувам, така че хората, които очакват да прочетат тук за привързаността ми към дивата природа, ще останат разочаровани. Аз изповядвам градската култура. Смятам обаче че окултуреността на града трябва да е съобразена с чистота, простор, спокойствие и удобство. Това, което аз правя не е много: изхвърлям отпадъците разделно, пътувам с градски транспорт, пазарувам обикновена храна, която не изисква ресурс за превоз, внос и т.н., не слагам често месо на масата, ползвам предмети „втора употреба”, рядко принтирам, сменила съм си електрическите крушки с енергоспестяващи, избягвам купуването на PVC продукти, обзавеждам къщата си основно с дърво и метал, не позволявам трупане на плюшени и пластмасови играчки, ненавиждам купуване на вещи, които за много кратко време се превръщат в отпадък. Това, което правя, макар и немного, е моя лична убеденост и принос към съхраняване на планетата.
„Зелените” правят всичко това плюс подкрепата за живата природа, само че го изнасят на друго ниво, търсят приобщаването и превръщането на екологичните въпроси и гражданските каузи в национална политика. Политическата комуникация е изключително сложен процес, свързан с пари, зависимости, комбинации и компромиси. Зелените все още не могат да го правят, все още вярват в истинността на мисията си, за което си плащат с огромната трудност да влязат в парламента. Чудя се дали да им пожелая да си останат такива или да се променят според правилата на играта. Да оцелееш след сблъсъка с богатството на големите партии и корпорации, след пренебрежителното отношение на политиците, след отказа на медиите да те отразяват, защото не плащаш и след разнородни, популистки, често жалки политически послания, е истинско предизвикателство, за което се иска твърда мотивация и дългосрочна отдаденост.
Нека като посегнем към бюлетината на Зелените, не ни спира това, че са малка партия, че шансовете им да влязат в парламента не са големи, че са млади и неопитни, а да им дадем шанс като си припомним, че са обвързали личния си живот с каузи, които ще защитават и като политици, че имущественият ценз на богатите и спонсорирани партии не трябва да е безсрочният им пропуск за парламента, че някой трябва да даде знак, че възобновяемите ресурси на природата е време да почнат да се ползват.
За първи път от много години има алтернатива и ако я пропилеем сега, ако не им дадем кураж да продължат и за следващите избори, то има реална опасност промяната никога да не ни се случи, такава, каквато си я представяме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар